Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
May 19, 2012, 1:30 AM

С парче живот, забило се под нокътя

1.1K 0 26

 

Като Сизиф нагоре тласкам камъка,

в грапавините търся си опора.

И си представям, че вървя по равното

и никак не ми пука за умората,

 

която върху камъка е седнала

и ме фиксира с погледа си смазващ.

Тя е палачът, моя милост - жертвата,

а всъщност никой - никого не мрази...

 

Не ù се сърдя - тя играе себе си,

а аз съм в ролята на неудачника.

Инатът ми - достатъчен посредник

отлага екзекуцията някак си...

 

Отлага звук на свличащи се камъни

надолу по неравния наклон.

Миг тишина... И тръгвам от началото.

С парче живот, забило се под нокътя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0