19.05.2012 г., 1:30 ч.

С парче живот, забило се под нокътя 

  Поезия » Философска
889 0 27

 

Като Сизиф нагоре тласкам камъка,

в грапавините търся си опора.

И си представям, че вървя по равното

и никак не ми пука за умората,

 

която върху камъка е седнала

и ме фиксира с погледа си смазващ.

Тя е палачът, моя милост - жертвата,

а всъщност никой - никого не мрази...

 

Не ù се сърдя - тя играе себе си,

а аз съм в ролята на неудачника.

Инатът ми - достатъчен посредник

отлага екзекуцията някак си...

 

Отлага звук на свличащи се камъни

надолу по неравния наклон.

Миг тишина... И тръгвам от началото.

С парче живот, забило се под нокътя...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??