BG-bodil (Люсил)
82 1459
27 апр. 2010 г., 15:32

С вятър в спиците 

  Поэзия
1009 0 19

И ти си тръгнал с този порив да ме плашиш?!

Забрави ли, че дишам в тебе, дързък Ветре?

Нали съм най-любимият от твойте кочияши,

поспри за малко – да излъжем днеска ред е.

 

Нали са мои братя белите ти вятърни коне

и в черен цвят се реят непокорните ни гриви.

Не ме издавай, кротко стой веднъж поне,

по-тихо, нека То помисли ни за милостиви.

 

Запей в короната, усмихвай го, флиртувай,

накарай го да те прегръща жадно с клони.

Бъди любящ и топъл, нежно го целувай,

листа в екстаз върховен нека да пророни.

 

Тогава ще пришпоря лудо тези, дивите!

Тогава ще пилеем и ще ни наричат урагани!

Онези, неговите плодове, напълно гнилите,

които цялата ме изпоцапаха в кървящи рани...

с подкови щедро ще щамповам за късмет!

А То в прахта ще падне, удряйки челό.

Конете, знам, не стъпвали върху човек,

но слепи са очите след гредата от дърво...

 

Ти, братко, запази вълшебната каляска,

обяздила конете бели, с вихър се прибирам.

Отвей ми от лицето победителската маска...

и укроти ме, Ветре, че зад нея аз умирам.

© Люсил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарности на вас, уважаеми Селвер и Силвия! Радвам се, че сте тук!
  • Аплодисменти...
  • Въпрос: ЗАЩО след като изпрочетох ВСИЧКИ коментари под "Всеки има право" на Жарава и реших да оставя своя, веднага след логването ме препратиха в небитието - т.е. "такова произведение няма"!? Сега мнението си като произведение ли да го оформя, че да имам право да го публикувам? Мога, обаче съм чувствителна и не обичам да ме притискат, тъй че - няма. Поне да се направи "тема във форума по темата", за да се изкаже и тоя, който има неблагоразумието да спи нощем. Мерси!
    ---------------------------------------------
    Почвам с лигавщините.
    Искам да кажа, че и мен адски ме дразни схемата "дай ми да ти дам". По този начин в сянка остават такива таланти, че думи нямам просто..., само защото не коментират. На мен лично коментарите ми служат И за това - за опознаване. Коментирам там, където съм почувствала сходство и съответно се предполага, че имам "сродни". Видяла съм тях и съм поискала да видят и мен. Когато при мен коментира непознат автор, винаги ми е приятно - това е възможност да се запозная с творчеството на човек, който съм пропуснала в навалицата. Ето защо най-ценното в коментарите под моите произведения са авторите им! Не случайно многократно съм благодарила със: "За мен е чест!" Искаше ми се да отговоря персонално на всеки, но да кажем, че ми се отвя подходящото настроение. За това ще се огранича да събера отношението си към вас в: Благодаря ви! За мен е чест!
  • И защо умираш зад нея, Люсил?
    Коя е по-силната Страст - да побеждаваме
    или да бъдем завладени?
  • Добре прикрита еротика вее от великолепния ти стих, Люсил.
    Поздравления !!!
  • Забравил е ,че просто ще си скъса дрешките на бодличките ти вятъра...Невероятно въздействаща си Люсилче-бодилче!!!Прегръдки!!!
  • Люсил, добре си, нали... притесних се! Въздействащ драматизъм, Емоционална буря, Вятърно родео! Поздравления
  • Спри световъртежа с бърз следващ стих!Темпото ми идва в повече,неокротима!Кефиш ме!
  • Благодарно утихвам и ви пращам въздушни поздрави и целувки! Весенце, Ивон, Ангел, Ив, Никол, Марина, Лиляна, Недялка, Водолейче, Теди, Стелче, Плами, Петинка - пожелавам ви тиха нощ!
  • Свят ми се зави!Поздравявам те!
    Намерил кого да плаши вятърът!
  • Кочияш - поетичен, невероятен, див...
    BG-bodil - ме остави ни мъртъв, ни жив!!!

    Поздрав сърдечен, Люсил!
  • Люсче, благодаря за прекрасния стих, който си ни подарила...
    Всеки стих е заря от звезди. И аз поискам да съм конче, но черно и да ме гони вятърът. Поздрав с целувка!
  • Ураган си,миличка...всеки път различна и вълшебна!!!
    Поздрав най-сърдечен!!!
  • Като вихър...! Чудесен стих!
  • харесах невероятно хрумване
  • "Тогава ще пришпоря лудо тези, дивите!
    Тогава ще пилеем и ще ни наричат урагани!
    Онези, неговите плодове, напълно гнилите,
    които цялата ме изпоцапаха в кървящи рани...
    с подкови щедро ще щамповам за късмет!
    А То в прахта ще падне, удряйки челό.
    Конете, знам, не стъпвали върху човек,
    но слепи са очите след гредата от дърво..."
    Невероятен сюжет, драстични изрази!!!

  • Много е хубав, силен и завладяваш стих...6!
  • Дали от вятъра, който подухва от прозореца до мен, или от написано... настръхнах!!!
  • Страхотен стих, Люси!
    Понесоха ме твоите бели коне!
    Браво!
Предложения
: ??:??