Ще мърка светът
Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини,
а мъглите ще скрият и стъпки, и път.
Ще се смеси карминът с вроденото сиво.
Рижа котка, заспала – ще мърка светът.
Ще сънува, че малка пчелица блуждае
из невидими цветни и вечни поля...
и когато студеният свят побелял е,
се касае за някаква странна шега...
И е нужно за цвят, за усмивка и песен
да утихнем и в себе си да помълчим,
щом снежинки кроят романтичната дреха
на душата, която към обич върви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
