Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини,
а мъглите ще скрият и стъпки, и път.
Ще се смеси карминът с вроденото сиво.
Рижа котка, заспала – ще мърка светът.
Ще сънува, че малка пчелица блуждае
из невидими цветни и вечни поля...
и когато студеният свят побелял е,
се касае за някаква странна шега... ...