RainaVakova
413 2666
1 сент. 2020 г., 11:42

Ще остане 

  Поэзия » Другая
520 5 9

Вървя по топлата трева
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи.
На жабата й никне рог.
Една змия я омагьоса
и после сви се на кълбо
в краката ми
нелепо боси.
Да я прекрача, не посмях
и да се върна не умея...
Сега мълча си и стоя,
стъписана,
съвсем до нея...
Отгоре някакво дърво
ми шепне с рехави листенца,
че всичко идва за добро
и леки са напити менци.
За смърт е късно, вече знам,
за обич сигурно е рано...
Ако реша да продължа,
виж,
сянката ми ще остане.
 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ей, сладур....ще те вадим
  • Потънах...
  • Eх, всички имате право! Вие сте най-интелигентната публика в тълкуванията и усетите си!
  • Аплодисменти и от мен!
  • "За смърт е късно, вече знам,
    за обич сигурно е рано..."
    Под сянката пониква храм
    и в него се лекуват рани...
    Страхотно!Аплодисменти и от мен!
  • Тревите не заспиват, в хумус и чернозем.
    Топло е и времето е полудяло, където мравките са само гости.
    Вървят с трошица и нашепват- за сватба на глухарче и светулки.
    Косачи не орът, но поглеждат към слънце пурпурно и златно, от дъжд да брани и
    ледени градушки.
    Жабите са малки сталакмити, крякът в блато и ципите си не отварят, за утре е още рано.
    Змия се гърчи и навива, в кичурите на косите, смърт да снеме от очите и последната сълзица.
    Че още боси са нозете, в прах и кал са уморени.
    Да говоря с нея замълчах, че Ева ме поведе с нея, към бурен вятър и огнен щил.
    Да се върна, застоях, отровата се врича и проклина род.
    И някакво дърво, с есенни жилки посивяло, казва, че доброто е добро-в самарянски дрехи е луната.
    Идва леко вечер и на пръсти, сянката си да гравира на небето.
    Но реша ли да продължа, в смълчана вода и смърти, ще зазидя сянката си само в есен златокрила.
  • Злокобно... От вечните въпроси -"Накъде вървим?"
    Поздравления!
  • Ти ми създаде настроение, Дени, с комантара си.
    Не бях го погледнала от тази страна - но си права, съвсем като живота - кошмар и приказка
    Хубав ден, мило момиче!
  • Райне , хем като приказка, хем като кошмар.
    Жабата с рог много ме развесели
Предложения
: ??:??