Ще остане
Вървя по топлата трева
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи.
На жабата й никне рог.
Една змия я омагьоса
и после сви се на кълбо
в краката ми
нелепо боси.
Да я прекрача, не посмях
и да се върна не умея...
Сега мълча си и стоя,
стъписана,
съвсем до нея...
Отгоре някакво дърво
ми шепне с рехави листенца,
че всичко идва за добро
и леки са напити менци.
За смърт е късно, вече знам,
за обич сигурно е рано...
Ако реша да продължа,
виж,
сянката ми ще остане.
