Сиво...

Поэзия » Другая

757 0 9

А днеска ми е сиво...

(не се чудете, и това се случва)

Може би защото е мъгливо...

Мъглата е прегърнала селцето,

Слънцето го няма,

а тя (мъглата)... май иска да ми влезе и в сърцето...

Дърветата, и те са оголели...

И тъжни някак са...

От скреж са леко побелели...

А аз не искам да е сиво...

Искам цветно!

И ярко! И красиво! И кокетно!

А слънцето е някъде... високо... там над сивотата...

А вън е все така мъгливо... във селцето...

Намерих „цветното”... във мен... във спомен... във душата...

Намерих го... И слънцето изгря...

И стопли...

Че беше сиво в мен... май никой не разбра...

Очите само... от сълзи са... леко мокри...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iren5 (Ирен)

Lily-rusalka (Лиляна Чолакова): 22-11-2012г. 22:14
Ако има цвят,който не обичам,това е точно сивият!Поздрав за хубавия стих
Благодаря! Сивото може да е добър фон понякога.
contessa (Светла Асенова):Хубаво е, когато разбереш, че цветовете не са никъде другаде, а вътре в теб ...
Така си е!

Благодаря на всички, които ме посетиха и коментираха.

2012-11-23T20:23:53+02:00
contessa (Светла Асенова)

Хубаво е, когато разбереш, че цветовете не са никъде другаде, а вътре в теб ...

2012-11-23T12:48:15+02:00
iren5 (Ирен)

Laska (Ласка Александрова): 22-11-2012г. 21:18
вътрешната сивота е страшна - така е! И е зараза от която трябва да се пазим и да се бяга!!!

"На цветовете аз повярвах
които ти ми подари..." oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов):
Благодаря! "повярването" задължава, но...често и криле ни дава!!!

2012-11-22T21:55:22+02:00
oksimoron (Христов)

"На цветовете аз повярвах
които ти ми подари..."

Харесах! Поздрав, Ирен!

2012-11-22T21:27:20+02:00
Laska (Ласка Александрова)

вътрешната сивота е страшна

Хубав стих!

2012-11-22T21:18:26+02:00