Nov 22, 2012, 4:41 PM

Сиво...

  Poetry » Other
758 0 9

А днеска ми е сиво...

(не се чудете, и това се случва)

Може би защото е мъгливо...

 

Мъглата е прегърнала селцето,

Слънцето го няма,

а тя (мъглата)... май иска да ми влезе и в сърцето...

 

Дърветата, и те са оголели...

И тъжни някак са...

От скреж са леко побелели...

 

А аз не искам да е сиво...

Искам цветно!

И ярко!  И красиво! И кокетно!

 

А слънцето е някъде... високо... там над сивотата...

А вън е все така мъгливо... във селцето...

Намерих „цветното”... във мен... във спомен... във душата...

 

Намерих го... И слънцето изгря...

И стопли...

Че беше сиво в мен... май никой не разбра...

Очите само... от сълзи са... леко мокри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Lily-rusalka (Лиляна Чолакова): 22-11-2012г. 22:14
    Ако има цвят,който не обичам,това е точно сивият!Поздрав за хубавия стих
    Благодаря! Сивото може да е добър фон понякога.
    contessa (Светла Асенова):Хубаво е, когато разбереш, че цветовете не са никъде другаде, а вътре в теб ...
    Така си е!

    Благодаря на всички, които ме посетиха и коментираха.
  • Хубаво е, когато разбереш, че цветовете не са никъде другаде, а вътре в теб ...
  • Laska (Ласка Александрова): 22-11-2012г. 21:18
    вътрешната сивота е страшна - така е! И е зараза от която трябва да се пазим и да се бяга!!!

    "На цветовете аз повярвах
    които ти ми подари..." oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов):
    Благодаря! "повярването" задължава, но...често и криле ни дава!!!
  • "На цветовете аз повярвах
    които ти ми подари..."

    Харесах! Поздрав, Ирен!
  • вътрешната сивота е страшна

    Хубав стих!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...