22 nov 2012, 16:41

Сиво...

  Poesía » Otra
764 0 9

А днеска ми е сиво...

(не се чудете, и това се случва)

Може би защото е мъгливо...

 

Мъглата е прегърнала селцето,

Слънцето го няма,

а тя (мъглата)... май иска да ми влезе и в сърцето...

 

Дърветата, и те са оголели...

И тъжни някак са...

От скреж са леко побелели...

 

А аз не искам да е сиво...

Искам цветно!

И ярко!  И красиво! И кокетно!

 

А слънцето е някъде... високо... там над сивотата...

А вън е все така мъгливо... във селцето...

Намерих „цветното”... във мен... във спомен... във душата...

 

Намерих го... И слънцето изгря...

И стопли...

Че беше сиво в мен... май никой не разбра...

Очите само... от сълзи са... леко мокри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Lily-rusalka (Лиляна Чолакова): 22-11-2012г. 22:14
    Ако има цвят,който не обичам,това е точно сивият!Поздрав за хубавия стих
    Благодаря! Сивото може да е добър фон понякога.
    contessa (Светла Асенова):Хубаво е, когато разбереш, че цветовете не са никъде другаде, а вътре в теб ...
    Така си е!

    Благодаря на всички, които ме посетиха и коментираха.
  • Хубаво е, когато разбереш, че цветовете не са никъде другаде, а вътре в теб ...
  • Laska (Ласка Александрова): 22-11-2012г. 21:18
    вътрешната сивота е страшна - така е! И е зараза от която трябва да се пазим и да се бяга!!!

    "На цветовете аз повярвах
    които ти ми подари..." oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов):
    Благодаря! "повярването" задължава, но...често и криле ни дава!!!
  • "На цветовете аз повярвах
    които ти ми подари..."

    Харесах! Поздрав, Ирен!
  • вътрешната сивота е страшна

    Хубав стих!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...