А днеска ми е сиво...
(не се чудете, и това се случва)
Може би защото е мъгливо...
Мъглата е прегърнала селцето,
Слънцето го няма,
а тя (мъглата)... май иска да ми влезе и в сърцето...
Дърветата, и те са оголели...
И тъжни някак са...
От скреж са леко побелели...
А аз не искам да е сиво...
Искам цветно!
И ярко! И красиво! И кокетно!
А слънцето е някъде... високо... там над сивотата...
А вън е все така мъгливо... във селцето...
Намерих „цветното”... във мен... във спомен... във душата...
Намерих го... И слънцето изгря...
И стопли...
Че беше сиво в мен... май никой не разбра...
Очите само... от сълзи са... леко мокри...
© Ирен Todos los derechos reservados
Ако има цвят,който не обичам,това е точно сивият!Поздрав за хубавия стих
Благодаря! Сивото може да е добър фон понякога.
contessa (Светла Асенова):Хубаво е, когато разбереш, че цветовете не са никъде другаде, а вътре в теб ...
Така си е!
Благодаря на всички, които ме посетиха и коментираха.