17 янв. 2013 г., 10:05

Сизиф 

  Поэзия » Философская
701 0 7

СИЗИФ

 

още изкачва камъка.

Нагоре.

От векове.

Наказан от Гръмовержеца

за забравени грехове.

Все по–черна е умората –

нашепва му да се предаде.

Но той, незнайно защо,

продължава.

Той още може!

Загърбил е по пътя

измамната власт

на подножието.

Не го жалете.

Той отдавна е влюбен

в скалата.

Вдъхнал й е душа.

И е вечен.

Само не му отнемайте

върха!

© Роза Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??