17.01.2013 г., 10:05

Сизиф

1K 0 7

СИЗИФ

 

още изкачва камъка.

Нагоре.

От векове.

Наказан от Гръмовержеца

за забравени грехове.

Все по–черна е умората –

нашепва му да се предаде.

Но той, незнайно защо,

продължава.

Той още може!

Загърбил е по пътя

измамната власт

на подножието.

Не го жалете.

Той отдавна е влюбен

в скалата.

Вдъхнал й е душа.

И е вечен.

Само не му отнемайте

върха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...