още изкачва камъка.
Нагоре.
От векове.
Наказан от Гръмовержеца
за забравени грехове.
Все по–черна е умората –
нашепва му да се предаде.
Но той, незнайно защо,
продължава.
Той още може!
Загърбил е по пътя
измамната власт
на подножието.
Не го жалете.
Той отдавна е влюбен
в скалата.
Вдъхнал й е душа.
И е вечен.
Само не му отнемайте
върха!
© Роза Стоянова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
