Скитницa
268 7406
22 апр. 2024 г., 09:33

Скитник по душа 

  Поэзия » Другая
139 4 9

Прибрах си вятъра след зимата останал,

нали е скитник и моя сродна е душа…

През кръстопътища със него сме преминали,

все бърза, понякога опитвам да го спра.

Догоних го и тръгнахме през пролетта,

през дъжд и слънце двама да преминем,

кротко да приседнем под старата лоза,

заплакала за свойта дреха зимна.

Палавник е той, на пръсти тихо стъпва

от страх да не изплаши пролетта,

че тя плашлива птица е, а той е смръщен,

но има ласка нежна за младата трева.

Прибрах си го, сега сме двама скитници

и пътища пред нас разстила пролетта.

С разцъфнала любов в сърцата бистри

надбягваме се да догоним младостта…

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??