22.04.2024 г., 9:33 ч.

Скитник по душа 

  Поезия » Друга
166 4 9

Прибрах си вятъра след зимата останал,

нали е скитник и моя сродна е душа…

През кръстопътища със него сме преминали,

все бърза, понякога опитвам да го спра.

Догоних го и тръгнахме през пролетта,

през дъжд и слънце двама да преминем,

кротко да приседнем под старата лоза,

заплакала за свойта дреха зимна.

Палавник е той, на пръсти тихо стъпва

от страх да не изплаши пролетта,

че тя плашлива птица е, а той е смръщен,

но има ласка нежна за младата трева.

Прибрах си го, сега сме двама скитници

и пътища пред нас разстила пролетта.

С разцъфнала любов в сърцата бистри

надбягваме се да догоним младостта…

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??