Скитницa
290 7818
22.04.2024 г., 9:33 ч.

Скитник по душа 

  Поезия » Друга
309 4 9

Прибрах си вятъра след зимата останал,

нали е скитник и моя сродна е душа…

През кръстопътища със него сме преминали,

все бърза, понякога опитвам да го спра.

Догоних го и тръгнахме през пролетта,

през дъжд и слънце двама да преминем,

кротко да приседнем под старата лоза,

заплакала за свойта дреха зимна.

Палавник е той, на пръсти тихо стъпва

от страх да не изплаши пролетта,

че тя плашлива птица е, а той е смръщен,

но има ласка нежна за младата трева.

Прибрах си го, сега сме двама скитници

и пътища пред нас разстила пролетта.

С разцъфнала любов в сърцата бистри

надбягваме се да догоним младостта…

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Георги, Грег, Пепи, зарадвахте ме! Благодаря ви от сърце!
  • Разкош!
  • Чудесен стих. Поздравления.
  • Тази младост... ех, бях млад и глупав, сега ми остана само второто...
    Хубаво стихо.
    Поздравявам те.
  • Влади, Вили, Танче, Дани, благодаря ви! Имайте хубав ден, а пролетта да ви донесе много красиви емоции!
  • Винаги остани волна като вятъра, Скити!
    Прекрасен стих!
  • Хубав стих , Скити!
  • Толкова е нежно... Като теб
  • Страхотно стихотворение! Много, много ми хареса! Препоръчвам.
Предложения
: ??:??