Скитник по душа
Прибрах си вятъра след зимата останал,
нали е скитник и моя сродна е душа…
През кръстопътища със него сме преминали,
все бърза, понякога опитвам да го спра.
Догоних го и тръгнахме през пролетта,
през дъжд и слънце двама да преминем,
кротко да приседнем под старата лоза,
заплакала за свойта дреха зимна.
Палавник е той, на пръсти тихо стъпва
от страх да не изплаши пролетта,
че тя плашлива птица е, а той е смръщен,
но има ласка нежна за младата трева.
Прибрах си го, сега сме двама скитници
и пътища пред нас разстила пролетта.
С разцъфнала любов в сърцата бистри
надбягваме се да догоним младостта…
Свързани произведения
Comments
-
Георги, Грег, Пепи, зарадвахте ме! Благодаря ви от сърце!
-
Разкош!
-
Чудесен стих. Поздравления.
-
Тази младост... ех, бях млад и глупав, сега ми остана само второто...
Хубаво стихо.
Поздравявам те. -
Влади, Вили, Танче, Дани, благодаря ви! Имайте хубав ден, а пролетта да ви донесе много красиви емоции!
-
Винаги остани волна като вятъра, Скити!
Прекрасен стих! -
Хубав стих , Скити!
-
Толкова е нежно... Като теб
-
Страхотно стихотворение! Много, много ми хареса! Препоръчвам.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
