670301 (Павлина Гатева)
10 1.4K

23 окт. 2018 г., 08:44 2020-10-23T07:57:03+03:00

След любовното ти признание

Поэзия

476 0 1

натежалото тяло
като дънер на старо дърво
се разтърсва
от вятъра на промяната

тази нощ

сякаш благослов се изсипа с дъжда
стари счупени клони отвя
стари листи
насмете
и прогони дървоядите
на душата ми

сред унило-кафявото
смело грейва листо
даже не е листо
а мечтание за такова

и протягам заспалото
и забравено без любов
за последен път може би
преди зимата
малко клонче надежда

към твойта суровост

Публикувано във:

"4" eКниги София 2011, с. 128
Също и в сп. Пламък бр. 4, 2012, с. 95

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬