натежалото тяло
като дънер на старо дърво
се разтърсва 
от вятъра на промяната

тази нощ

сякаш благослов се изсипа с дъжда
стари счупени клони отвя
стари листи
насмете
и прогони дървоядите
на душата ми

сред унило-кафявото
смело грейва листо
даже не е листо
а мечтание за такова

и протягам заспалото
и забравено без любов
за последен път може би 
преди зимата
малко клонче надежда

към твойта суровост

Публикувано във:

•  "4" eКниги София 2011, с. 128 
• Също и в сп. Пламък бр. 4, 2012, с. 95