След любовното ти признание
натежалото тяло
като дънер на старо дърво
се разтърсва
от вятъра на промяната
тази нощ
сякаш благослов се изсипа с дъжда
стари счупени клони отвя
стари листи
насмете
и прогони дървоядите
на душата ми
сред унило-кафявото
смело грейва листо
даже не е листо
а мечтание за такова
и протягам заспалото
и забравено без любов
за последен път може би
преди зимата
малко клонче надежда
към твойта суровост
Публикувано във:
- "4" eКниги София 2011, с. 128
- Също и в сп. Пламък бр. 4, 2012, с. 95
© Павлина Гатева All rights reserved.
