С не малко хъс, безбожно къс,
животът ни събира и разделя.
Посипва с пепел. Слага кръст.
Върти и нас, и сляпата неделя.
Връз белезите на простените неща
личат следи от споделените ни думи,
с които все приспиваме в нощта
съмненията си преди да ги погубим.
Навярно виден учен след години,
орисан да изследва битието,
в ръцете си с възхита ще върти
на нашето приятелство сърцето.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
