Тази есен никак даже не свири по ноти –
ни облак, ни дъжд, ни мъгла в ре минор.
Дългобрадото слънце още влачи хомота
по синята нива, в октомврийския двор.
И е толкова светло, неприлично е някак
да преписва от юни топлият щрайх от лъчи.
По пижама и чехли, под зелената стряха,
птичи хор многогласно, по детски звучи.
Хилав вятър, край морето по къси ръкави,
в пясъчен замък търси своя алт саксофон,
две вълни закъсняват, очевидно забравили,
че е време за грохот и притихват в поклон. ...