danda (Даниела)
358 1120
Oct 7, 2016, 4:25 PM  

Слънчева прелюдия към зимата 

  Poetry » Other
1171 6 10

Тази есен никак даже не свири по ноти –

ни облак, ни дъжд, ни мъгла в ре минор.

Дългобрадото слънце още влачи хомота

по синята нива, в октомврийския двор.

 

И е толкова светло, неприлично е някак

да преписва от юни топлият щрайх от лъчи.

По пижама и чехли, под зелената стряха,

птичи хор многогласно, по детски звучи.

 

Хилав вятър, край морето по къси ръкави,

в пясъчен замък търси своя алт саксофон,

две вълни закъсняват, очевидно забравили,

че е време за грохот и притихват в поклон.

 

А градът прихва в смях и кокетно отмята

назад бледорусия си, непокорен перчем.

Тротоарът сънува цветя под краката ми...

И е лято отново, и е истинско лято, освен:

 

две сребристи въздишки в очите на мама,

две кристални тъги, две изгубени песни,

които напомнят, че моето лято вече го няма.

По перваза на зимата стъпва слънчева есен.

 

 

 

 

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??