Слънчева прелюдия към зимата
Тази есен никак даже не свири по ноти –
ни облак, ни дъжд, ни мъгла в ре минор.
Дългобрадото слънце още влачи хомота
по синята нива, в октомврийския двор.
И е толкова светло, неприлично е някак
да преписва от юни топлият щрайх от лъчи.
По пижама и чехли, под зелената стряха,
птичи хор многогласно, по детски звучи.
Хилав вятър, край морето по къси ръкави,
в пясъчен замък търси своя алт саксофон,
две вълни закъсняват, очевидно забравили,
че е време за грохот и притихват в поклон.
А градът прихва в смях и кокетно отмята
назад бледорусия си, непокорен перчем.
Тротоарът сънува цветя под краката ми...
И е лято отново, и е истинско лято, освен:
две сребристи въздишки в очите на мама,
две кристални тъги, две изгубени песни,
които напомнят, че моето лято вече го няма.
По перваза на зимата стъпва слънчева есен.
© Даниела All rights reserved.
