Слънчева прелюдия към зимата
Тази есен никак даже не свири по ноти –
ни облак, ни дъжд, ни мъгла в ре минор.
Дългобрадото слънце още влачи хомота
по синята нива, в октомврийския двор.
И е толкова светло, неприлично е някак
да преписва от юни топлият щрайх от лъчи.
По пижама и чехли, под зелената стряха,
птичи хор многогласно, по детски звучи.
Хилав вятър, край морето по къси ръкави,
в пясъчен замък търси своя алт саксофон,
две вълни закъсняват, очевидно забравили,
че е време за грохот и притихват в поклон.
А градът прихва в смях и кокетно отмята
назад бледорусия си, непокорен перчем.
Тротоарът сънува цветя под краката ми...
И е лято отново, и е истинско лято, освен:
две сребристи въздишки в очите на мама,
две кристални тъги, две изгубени песни,
които напомнят, че моето лято вече го няма.
По перваза на зимата стъпва слънчева есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
