Снежната кралица

11 янв. 2019 г., 13:51

Поэзия

1234 1 4

Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.

И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах

върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз

рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка

плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше

ми, че е цяло. Цяло от една космическа вселена - подарена.

В центъра на моите очи беше ти. И през заскрежения прозорец

усетих с кожата си погледа ти - настрани.

Зимата ни фотографира и остави в моето сърце стъпките ти –

снежните следи.

И падаха парцали сняг и преспи затрупаха входния ни праг.

Едно момиче с бяла рокля бях и можех да пребродя този сняг

и всички земни амплитуди да те върнат към моите очи, но аз

избрах да бъда снежната кралица в твоите – завинаги!

Сега ти подарявам - огледало, с пожелание да видиш лицето

си някога – бяло. Тогава идва пролетта - раждането отначало!

Във всички други случаи оставаш в кралството на Зимата!

11.01.2019г

Реших да предам Зимата като състояние на духа.

Произведение участвует в конкурсе:

DORA.1 (Тодорка Атанасова)

2019-01-15T08:02:00+02:00

Благодаря ти, Владислав за милите думи!
vladetoned (Владислав Недялков)

2019-01-14T20:54:16+02:00

Красиво поетично описание на снежната кралица, в лицето на зимата, което остава задълго в сърцето на читателя. Пожелавам успех в конкурса със съжаление, че вече нямам право на глас! Поздравления!
DORA.1 (Тодорка Атанасова)

2019-01-11T22:09:28+02:00

Благодаря, Маргарита!
gamarima (Маргарита Петрова)

2019-01-11T18:30:16+02:00

Много интересно като мисъл,образност и пресъздаване!