DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
11 янв. 2019 г., 13:51

Снежната кралица 

  Поэзия
1431 1 3

Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.

И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах

върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз

рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка

плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше

ми, че е цяло. Цяло от една космическа вселена - подарена.

В центъра на моите очи беше ти. И през заскрежения прозорец

усетих с кожата си погледа ти - настрани.

Зимата ни фотографира и остави в моето сърце стъпките ти –

снежните следи.

И падаха парцали сняг и преспи затрупаха входния ни праг.

Едно момиче с бяла рокля бях и можех да пребродя този сняг

и всички земни амплитуди да те върнат към моите очи, но аз

избрах да бъда снежната кралица в твоите – завинаги!

Сега ти подарявам - огледало, с пожелание да видиш лицето

си някога – бяло. Тогава идва пролетта - раждането отначало!

Във всички други случаи оставаш в кралството на Зимата!

11.01.2019г

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Реших да предам Зимата като състояние на духа.

Произведение участвует в конкурсе:

Зимата през моя поглед »

35 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??