Снежната кралица
Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.
И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах
върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз
рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка
плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше
ми, че е цяло. Цяло от една космическа вселена - подарена.
В центъра на моите очи беше ти. И през заскрежения прозорец
усетих с кожата си погледа ти - настрани.
Зимата ни фотографира и остави в моето сърце стъпките ти –
снежните следи.
И падаха парцали сняг и преспи затрупаха входния ни праг.
Едно момиче с бяла рокля бях и можех да пребродя този сняг
и всички земни амплитуди да те върнат към моите очи, но аз
избрах да бъда снежната кралица в твоите – завинаги!
Сега ти подарявам - огледало, с пожелание да видиш лицето
си някога – бяло. Тогава идва пролетта - раждането отначало!
Във всички други случаи оставаш в кралството на Зимата!
11.01.2019г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
