DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
11.01.2019 г., 13:51 ч.

Снежната кралица 

  Поезия
1396 1 3

Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.

И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах

върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз

рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка

плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше

ми, че е цяло. Цяло от една космическа вселена - подарена.

В центъра на моите очи беше ти. И през заскрежения прозорец

усетих с кожата си погледа ти - настрани.

Зимата ни фотографира и остави в моето сърце стъпките ти –

снежните следи.

И падаха парцали сняг и преспи затрупаха входния ни праг.

Едно момиче с бяла рокля бях и можех да пребродя този сняг

и всички земни амплитуди да те върнат към моите очи, но аз

избрах да бъда снежната кралица в твоите – завинаги!

Сега ти подарявам - огледало, с пожелание да видиш лицето

си някога – бяло. Тогава идва пролетта - раждането отначало!

Във всички други случаи оставаш в кралството на Зимата!

11.01.2019г

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Реших да предам Зимата като състояние на духа.

Произведението е участник в конкурса:

Зимата през моя поглед »

35 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??