10 мар. 2021 г., 14:29  

Юрий Гагарин

687 0 0

От снимка позната усмихва се чичко,

от погледа ясен разбира се всичко.

На птиците казва той ясно, на глас:

"Политнах и аз, лекокрил като вас!

 

На бяла ракета под звездно небе,

с мощен мотор и железни криле.

Земята прекрасна отгоре видях,

че нейно дете съм веднага разбрах.

 

Че няма сред мрака по - сини морета,

че няма в безкрая по - синя планета.

На нашата майка - Земята! Поклон!

Пазете я, хора, тя свиден е дом!".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...