10.03.2021 г., 14:29  

Юрий Гагарин

684 0 0

От снимка позната усмихва се чичко,

от погледа ясен разбира се всичко.

На птиците казва той ясно, на глас:

"Политнах и аз, лекокрил като вас!

 

На бяла ракета под звездно небе,

с мощен мотор и железни криле.

Земята прекрасна отгоре видях,

че нейно дете съм веднага разбрах.

 

Че няма сред мрака по - сини морета,

че няма в безкрая по - синя планета.

На нашата майка - Земята! Поклон!

Пазете я, хора, тя свиден е дом!".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...