От снимка позната усмихва се чичко,
от погледа ясен разбира се всичко.
На птиците казва той ясно, на глас:
"Политнах и аз, лекокрил като вас!
На бяла ракета под звездно небе,
с мощен мотор и железни криле.
Земята прекрасна отгоре видях,
че нейно дете съм веднага разбрах.
Че няма сред мрака по - сини морета,
че няма в безкрая по - синя планета.
На нашата майка - Земята! Поклон!
Пазете я, хора, тя свиден е дом!".
© Хари Спасов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
