Спи, сънувай, обич ненагледна!
Плъзгам се по ръбчето на устни,
котешки извива гръб Луната.
Светъл дъжд по покриви изкусно,
свири мокра, тръпнеща соната.
В две очи Вечерница лъчиста,
влюбена Вселена обещава.
Вятър доразплаква пианиста,
времето в косите се стаява.
Пръсти петолиния изписват,
тръпни ноти този град приспиват.
Совите за обич ни орисват,
сенки две невярващо се сливат.
Лятно утро рано, рано сипва,
тихо пърха нотата последна.
Сълзи по възглавето разсипва...
Спи, сънувай, обич ненагледна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
