Спи, сънувай, обич ненагледна!
Плъзгам се по ръбчето на устни,
котешки извива гръб Луната.
Светъл дъжд по покриви изкусно,
свири мокра, тръпнеща соната.
В две очи Вечерница лъчиста,
влюбена Вселена обещава.
Вятър доразплаква пианиста,
времето в косите се стаява.
Пръсти петолиния изписват,
тръпни ноти този град приспиват.
Совите за обич ни орисват,
сенки две невярващо се сливат.
Лятно утро рано, рано сипва,
тихо пърха нотата последна.
Сълзи по възглавето разсипва...
Спи, сънувай, обич ненагледна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
