21 авг. 2017 г., 15:22

Средата на август

744 2 6

Средата на август е диня узряла.

Плътта й е алена. Тихо кърви.

Внезапна любов, непорочна и бяла,

след нечия сянка безшумно върви.

 

Сърцето на лятото бие стремглаво.

Цветята цъфтят ден и нощ, със замах.

Те може би знаят, че малко остава,

че есенен вятър ще пее над тях.

 

Усещам как слънцето пада по мене,

как бавно ме гали, със нежна нега

и моята мисъл на лятото в плен е.

Изпълва ме август с копнеж и тъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...