21.08.2017 г., 15:22

Средата на август

741 2 6

Средата на август е диня узряла.

Плътта й е алена. Тихо кърви.

Внезапна любов, непорочна и бяла,

след нечия сянка безшумно върви.

 

Сърцето на лятото бие стремглаво.

Цветята цъфтят ден и нощ, със замах.

Те може би знаят, че малко остава,

че есенен вятър ще пее над тях.

 

Усещам как слънцето пада по мене,

как бавно ме гали, със нежна нега

и моята мисъл на лятото в плен е.

Изпълва ме август с копнеж и тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....