Средата на август е диня узряла.
Плътта й е алена. Тихо кърви.
Внезапна любов, непорочна и бяла,
след нечия сянка безшумно върви.
Сърцето на лятото бие стремглаво.
Цветята цъфтят ден и нощ, със замах.
Те може би знаят, че малко остава,
че есенен вятър ще пее над тях.
Усещам как слънцето пада по мене,
как бавно ме гали, със нежна нега
и моята мисъл на лятото в плен е.
Изпълва ме август с копнеж и тъга!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
