Средата на август е диня узряла.
Плътта й е алена. Тихо кърви.
Внезапна любов, непорочна и бяла,
след нечия сянка безшумно върви.
Сърцето на лятото бие стремглаво.
Цветята цъфтят ден и нощ, със замах.
Те може би знаят, че малко остава,
че есенен вятър ще пее над тях.
Усещам как слънцето пада по мене,
как бавно ме гали, със нежна нега
и моята мисъл на лятото в плен е.
Изпълва ме август с копнеж и тъга!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
