Средата на август е диня узряла.
Плътта й е алена. Тихо кърви.
Внезапна любов, непорочна и бяла,
след нечия сянка безшумно върви.
Сърцето на лятото бие стремглаво.
Цветята цъфтят ден и нощ, със замах.
Те може би знаят, че малко остава,
че есенен вятър ще пее над тях.
Усещам как слънцето пада по мене,
как бавно ме гали, със нежна нега
и моята мисъл на лятото в плен е.
Изпълва ме август с копнеж и тъга!