Среща в Есента...
Среща в Есента...
на Еми...
Във есенната нощ опожарена
от огъня на падащите листи,
ще дойда аз със бяла хризантема,
но с летните във същността си мисли...
А ти ела във лятната си рокля-
любимата ми, с цвят на старо злато
и аз ще те прегърна, да те стопля
и да си върнем миналото лято...
... Вълшебните цигулки на щурците
ще свирят в мрака нежна серенада
и ще танцуват с Вечността звездите,
изгаряйки да светят като падат.
И твоя поглед пак ще ме омайва,
ще ме възбужда младото ти тяло,
а в него е божествената тайна-
известната на Бог, (но и на Дявола!)-
как Времето да може да се връща,
но само с най-приятните моменти...
(Което е реална Вечност всъщност
и на Безсмъртие си е еквивалентно!..)
А Вятърът косата ти разрошил
щом влезе и в разкошната ти пазва-
сам влюбен, за гърдите ти разкошни
той векове легенди ще разказва...
... И между нас единствено звездата,
която пада, пак ще ни разделя,
но във мига щом догори следата й
ще ти предложа царствена постеля:
от златото на есенната шума
ще ти застеля, в нея да се сгушим...
... И Времето ще спре... Ще те целуна-
във летните ни спомени заслушан...
д-р Коста Качев
© Коста Качев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много красив стих!
-
Не само вълшебните цигулки на щурците ни омайват тук. Ако докторът лекува така, както и пише ще е рядко съчетание. Прекрасно произведение! Поздравления за най- талантливия лекуващ не само телата, но душите ни!
-
E...докторе,много любов опожарява сърцето ти!Поздрав!
-
Щастливка!
-
Великолепен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"А Вятърът косата ти разрошил
щом влезе и в разкошната ти пазва -
сам влюбен, за гърдите ти разкошни
той векове легенди ще разказва..."