Среща в Есента...
Среща в Есента...
на Еми...
Във есенната нощ опожарена
от огъня на падащите листи,
ще дойда аз със бяла хризантема,
но с летните във същността си мисли...
А ти ела във лятната си рокля-
любимата ми, с цвят на старо злато
и аз ще те прегърна, да те стопля
и да си върнем миналото лято...
... Вълшебните цигулки на щурците
ще свирят в мрака нежна серенада
и ще танцуват с Вечността звездите,
изгаряйки да светят като падат.
И твоя поглед пак ще ме омайва,
ще ме възбужда младото ти тяло,
а в него е божествената тайна-
известната на Бог, (но и на Дявола!)-
как Времето да може да се връща,
но само с най-приятните моменти...
(Което е реална Вечност всъщност
и на Безсмъртие си е еквивалентно!..)
А Вятърът косата ти разрошил
щом влезе и в разкошната ти пазва-
сам влюбен, за гърдите ти разкошни
той векове легенди ще разказва...
... И между нас единствено звездата,
която пада, пак ще ни разделя,
но във мига щом догори следата й
ще ти предложа царствена постеля:
от златото на есенната шума
ще ти застеля, в нея да се сгушим...
... И Времето ще спре... Ще те целуна-
във летните ни спомени заслушан...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
