9 окт. 2019 г., 21:53  

Стъпки по пясъка

822 3 5

Стъпки по пясъка – бял отпечатък.
Сбор от големи и малки пътеки.
Бряг до безкрай, а за толкова кратко 
нашите крачки по него отекват. 

 

Стъпки по пясъка... Златните дюни
меко бележат възход и падения.
Всяка история почва през юни.
Всеки септември ми става студено...

 

Стъпки по пясъка – бяг и разходка – 
сякаш фрагменти от спомени летни.
Сбира се пътят на толкова хора
в малка отсечка – оттук до морето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Всяка история почва през юни. Всеки септември ми става студено..." И за мен е така! Поздравления!
  • Хубаво!
  • И си мислим, че дълго вървим, а окзва се толкова кратко. Но е важно да не крачиш сам... Самотният път е очайващо дълъг.
    Много хубаво стихотворение, Меги!
  • Благодаря!
  • "...Стъпки по пясъка... Златните дюни
    меко бележат възход и падения.
    Всяка история почва през юни.
    Всеки септември ми става студено..."
    Чудесно е, Меги!...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...