9 окт. 2019 г., 21:53  

Стъпки по пясъка

826 3 5

Стъпки по пясъка – бял отпечатък.
Сбор от големи и малки пътеки.
Бряг до безкрай, а за толкова кратко 
нашите крачки по него отекват. 

 

Стъпки по пясъка... Златните дюни
меко бележат възход и падения.
Всяка история почва през юни.
Всеки септември ми става студено...

 

Стъпки по пясъка – бяг и разходка – 
сякаш фрагменти от спомени летни.
Сбира се пътят на толкова хора
в малка отсечка – оттук до морето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Всяка история почва през юни. Всеки септември ми става студено..." И за мен е така! Поздравления!
  • Хубаво!
  • И си мислим, че дълго вървим, а окзва се толкова кратко. Но е важно да не крачиш сам... Самотният път е очайващо дълъг.
    Много хубаво стихотворение, Меги!
  • Благодаря!
  • "...Стъпки по пясъка... Златните дюни
    меко бележат възход и падения.
    Всяка история почва през юни.
    Всеки септември ми става студено..."
    Чудесно е, Меги!...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...