9.10.2019 г., 21:53  

Стъпки по пясъка

818 3 5

Стъпки по пясъка – бял отпечатък.
Сбор от големи и малки пътеки.
Бряг до безкрай, а за толкова кратко 
нашите крачки по него отекват. 

 

Стъпки по пясъка... Златните дюни
меко бележат възход и падения.
Всяка история почва през юни.
Всеки септември ми става студено...

 

Стъпки по пясъка – бяг и разходка – 
сякаш фрагменти от спомени летни.
Сбира се пътят на толкова хора
в малка отсечка – оттук до морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Всяка история почва през юни. Всеки септември ми става студено..." И за мен е така! Поздравления!
  • Хубаво!
  • И си мислим, че дълго вървим, а окзва се толкова кратко. Но е важно да не крачиш сам... Самотният път е очайващо дълъг.
    Много хубаво стихотворение, Меги!
  • Благодаря!
  • "...Стъпки по пясъка... Златните дюни
    меко бележат възход и падения.
    Всяка история почва през юни.
    Всеки септември ми става студено..."
    Чудесно е, Меги!...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...