PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4698
17 июл. 2019 г., 13:30

Светоусещане 

  Поэзия
1481 9 10

От кога ли, все мълча и мълча...

Струни скъсани... В душата ми сухо –

като рухнала къща,

като пепел в пещта

е гласът на ехото глухо... 

 

От раздели и òбичи кратки

съм пустиня след пясъчна буря – 

в миг изгарям плътта,

а миражите сладки

пустинния вятър издухва...

 

И погълната в молебен за дъжд,

малък облак с надежда съзряла –

като полската песен

над узрялата ръж,

ти, заливаш душата ми бяла...

 

От зноя светове се разлитат,

звуци нежни се носят далече – 

измълчаха се дните,

а нощите сплитат

наш'та песен в съня си извечен...

 

Пепи Петрова

© Pepi Petrova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че надникна и тук, Вили! Безкрайно ти благодаря!
  • А това е невероятно
  • Благодаря, Пепи!
  • Страхотен!
  • Благодаря, Иржи! Радвам се, че ти харесва!
  • Харесах стиха ти,Пепи и със съдържанието си и за динамиката в него!А словото ти разказва перфектно ,възхищавам се от ония,които държат на това....Затова в "любими"...
  • Благодаря на всички харесали, коментирали, оценили и добавили в "любими"! Прекрасен летен ден ви желая!
  • Харесах, Пепи!
    И погълната в молебен за дъжд,
    малък облак с надежда съзряла –
    като полската песен
    над узрялата ръж,
    ти, заливаш душата ми бяла...
  • Поздравления за хубавия стих, Пепи!
  • Много хубаво Стихотворение!
Предложения
: ??:??