Светоусещане

17 июл. 2019 г., 13:30

Поэзия

1601 9 10

От кога ли, все мълча и мълча...
Струни скъсани... В душата ми сухо –
като рухнала къща,
като пепел в пещта
е гласът на ехото глухо...
От раздели и òбичи кратки
съм пустиня след пясъчна буря –
в миг изгарям плътта,
а миражите сладки
пустинния вятър издухва...
И погълната в молебен за дъжд,
малък облак с надежда съзряла – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Светоусещане

Искате да прочетете повече?

Предложения