Jul 17, 2019, 1:30 PM

Светоусещане

  Poetry
1.9K 9 10

От кога ли, все мълча и мълча...

Струни скъсани... В душата ми сухо –

като рухнала къща,

като пепел в пещта

е гласът на ехото глухо... 

 

От раздели и òбичи кратки

съм пустиня след пясъчна буря – 

в миг изгарям плътта,

а миражите сладки

пустинния вятър издухва...

 

И погълната в молебен за дъжд,

малък облак с надежда съзряла –

като полската песен

над узрялата ръж,

ти, заливаш душата ми бяла...

 

От зноя светове се разлитат,

звуци нежни се носят далече – 

измълчаха се дните,

а нощите сплитат

наш'та песен в съня си извечен...

 

Пепи Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...