Светоусещане
От кога ли, все мълча и мълча...
Струни скъсани... В душата ми сухо –
като рухнала къща,
като пепел в пещта
е гласът на ехото глухо...
От раздели и òбичи кратки
съм пустиня след пясъчна буря –
в миг изгарям плътта,
а миражите сладки
пустинния вятър издухва...
И погълната в молебен за дъжд,
малък облак с надежда съзряла –
като полската песен
над узрялата ръж,
ти, заливаш душата ми бяла...
От зноя светове се разлитат,
звуци нежни се носят далече –
измълчаха се дните,
а нощите сплитат
наш'та песен в съня си извечен...
Пепи Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
