2 янв. 2010 г., 14:00

Сълза...

1.3K 0 36

 

 

 

 

 

                              С       Ъ       Л       З       А  .   .   .

 

     _______________________________________________

 

                                                                                        На Маестро Райсън

 

 

 

 

 

 

                             После.

 

                             Толкова после...

 

                             След невъзможно много лета.

 

                             Ще дойда на гости.

 

                             На една малка Звезда.

 

                             И тя ще бъде толкова звездна.

 

                             Тази Звезда.

 

                             Блести като Слънце - Звезда.

 

                             Над мен - Небе.

 

                             Под мен - Небе.

 

                             А в средата - римувана Тишина.

 

                             До една мъничка Свръх Нова Звезда.

 

                             Толкова мъничка. Толкова Нова.

 

                             Почти като сълза.

 

                             Върху белия лист...

 

 

                             2010 г.

 

              ________________________________

 

                                                     С огромно уважение и преклон,

 

                                                                                               Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...