VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Jan 2, 2010, 2:00 PM

Сълза...

  Poetry
1.3K 0 36

 

 

 

 

 

                              С       Ъ       Л       З       А  .   .   .

 

     _______________________________________________

 

                                                                                        На Маестро Райсън

 

 

 

 

 

 

                             После.

 

                             Толкова после...

 

                             След невъзможно много лета.

 

                             Ще дойда на гости.

 

                             На една малка Звезда.

 

                             И тя ще бъде толкова звездна.

 

                             Тази Звезда.

 

                             Блести като Слънце - Звезда.

 

                             Над мен - Небе.

 

                             Под мен - Небе.

 

                             А в средата - римувана Тишина.

 

                             До една мъничка Свръх Нова Звезда.

 

                             Толкова мъничка. Толкова Нова.

 

                             Почти като сълза.

 

                             Върху белия лист...

 

 

                             2010 г.

 

              ________________________________

 

                                                     С огромно уважение и преклон,

 

                                                                                               Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0