Съмнения

Поэзия » Другая

965 4 9

Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.

За утрото лазурно чисто.
За светлите красиви дни.
За нощите, в които писах,
за всичко дето ми тежи.

За хората опечалени.
За низки страсти. За лъжи.
За далечните вселени.
За измислени звезди.

А душата си, защо оставях
пред нечий праг да си кърви?
Какво си мислех...
че любов раздавам?
Каква глупачка съм, нали?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Violet_86 (Виолета)

Чела съм го, Дани. Ама нещо хич не помага
Благодаря ти! Димитър и на теб. Добре си се завърнал

2023-12-05T16:33:36+02:00
sirDIMITRI (Сър Димитри)

Какво си мислех...
че любов раздавам?

2023-12-05T13:28:06+02:00
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

Ефектът на Дънинг-Крюгер дава психологическо обяснение на този въпрос. Според теорията му, именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“. И най-умните хора когато се съмняват в собствените си сили, силата на тяхното съмнение нараства. Не се тормози с подобни въпроси, Вили! Искрен е стиха ти, харесва ми! 💖💖💖

2023-12-04T19:03:09+02:00
Violet_86 (Виолета)

Благодаря на всички Ви! Искам да ви пожелая весело посрещане на предстоящите празници.
Наред с разочарованията от цялата работа най-хубавото е, че се докоснах до хора като вас. Много научих, много разбрах и не на последно място обогатихте душата ми. Ще бъда благодарна винаги.

2023-12-04T09:23:07+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Много ми хареса!
Поздрави, Вили!

2023-12-03T23:25:10+02:00