Съмнения

Поезия » Друга

968 4 9

Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.

За утрото лазурно чисто.
За светлите красиви дни.
За нощите, в които писах,
за всичко дето ми тежи.

За хората опечалени.
За низки страсти. За лъжи.
За далечните вселени.
За измислени звезди.

А душата си, защо оставях
пред нечий праг да си кърви?
Какво си мислех...
че любов раздавам?
Каква глупачка съм, нали?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Violet_86 (Виолета)

Чела съм го, Дани. Ама нещо хич не помага
Благодаря ти! Димитър и на теб. Добре си се завърнал

2023-12-05T16:33:36+02:00
sirDIMITRI (Сър Димитри)

Какво си мислех...
че любов раздавам?

2023-12-05T13:28:06+02:00
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

Ефектът на Дънинг-Крюгер дава психологическо обяснение на този въпрос. Според теорията му, именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“. И най-умните хора когато се съмняват в собствените си сили, силата на тяхното съмнение нараства. Не се тормози с подобни въпроси, Вили! Искрен е стиха ти, харесва ми! 💖💖💖

2023-12-04T19:03:09+02:00
Violet_86 (Виолета)

Благодаря на всички Ви! Искам да ви пожелая весело посрещане на предстоящите празници.
Наред с разочарованията от цялата работа най-хубавото е, че се докоснах до хора като вас. Много научих, много разбрах и не на последно място обогатихте душата ми. Ще бъда благодарна винаги.

2023-12-04T09:23:07+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Много ми хареса!
Поздрави, Вили!

2023-12-03T23:25:10+02:00