Dec 3, 2023, 1:04 PM

Съмнения

  Poetry » Other
971 4 9

Съмненията бавно ме раздират. 
И все си казвам - пак сгреши. 
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти. 

 

За утрото лазурно чисто. 
За светлите красиви дни. 
За нощите, в които писах,
за всичко дето ми тежи. 

 

За хората опечалени.
За низки страсти. За лъжи.
За далечните вселени. 
За измислени звезди. 

 

А душата си, защо оставях
пред нечий праг да си кърви?
Какво си мислех...
че любов раздавам? 
Каква глупачка съм, нали?! 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чела съм го, Дани. Ама нещо хич не помага
    Благодаря ти! Димитър и на теб. Добре си се завърнал
  • Какво си мислех...
    че любов раздавам?
  • Ефектът на Дънинг-Крюгер дава психологическо обяснение на този въпрос. Според теорията му, именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“. И най-умните хора когато се съмняват в собствените си сили, силата на тяхното съмнение нараства. Не се тормози с подобни въпроси, Вили! Искрен е стиха ти, харесва ми! 💖💖💖
  • Благодаря на всички Ви! Искам да ви пожелая весело посрещане на предстоящите празници.
    Наред с разочарованията от цялата работа най-хубавото е, че се докоснах до хора като вас. Много научих, много разбрах и не на последно място обогатихте душата ми. Ще бъда благодарна винаги.
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Вили!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...