Сърце
Сърцето - Дом за хора, Стряха за слова,
Заслон за проза и Гнездо накрай света.
Край него всичко е невидимо, безкрайно,
лъчисто, всепрогледно, всеотдайно,
а в него аритмично пулсът скрива
неразгаданите мечти на Божията крива.
Не знае прави пътища към Синевата,
не помни смисъла на Самотата,
затуй ще те помоли с обич неотпита -
с ръка напред да му търкулнеш
парче (поне парче) от Житената пита.
Изгуби ли се, приюти го до вратата,
на границата между двата свята.
Посвещавам на Виолета Томова-Wali за таланта и да обича Човека в другите
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены