21 авг. 2009 г., 22:53

Сърце

849 0 18

 

Сърце

 

Сърцето - Дом за хора, Стряха за слова,

Заслон за проза и Гнездо накрай света.

Край него всичко е невидимо, безкрайно,

лъчисто, всепрогледно, всеотдайно,

а в него аритмично пулсът скрива

неразгаданите мечти на Божията крива.

Не знае прави пътища към Синевата,

не помни смисъла на Самотата,

затуй ще те помоли с обич неотпита -

с ръка напред да му търкулнеш

парче (поне парче) от  Житената пита.

Изгуби ли се, приюти го до вратата,

на границата между двата свята.

 

 

Посвещавам на Виолета Томова-Wali за таланта и да обича Човека в другите 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно посвещение!
  • Човешкото сърце не е ли вечност,която ни примамва и поглъща,и сляпо сменя близкото с далечно,и никога отнетото не връща...




  • Нямям думи за благодарност.Знаеш,че се прекланям пред талантата ти
    да създаваш поетични образи.Пази този талант и го раздавай на все повече хора.Wali.Виолета Томова/
  • Да имаш сърце обичащо хората е голямо щастие!
    Поздрави за хубавото посвещение, Светлана!
  • красиво посвещение

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....