30 мар. 2010 г., 08:58

Там

1.4K 1 7

И тук тополите отдавна са изсечени.

Да бъдеш себе си е трудна свобода.

На недокосване

два бряга са обречени,

а сякаш на любов един човек с брада.

 

И тук неволите са думи неизречени.

Очакването се нарича самота.

Дори и кестените

тук не са за печене.

А чуждото нещастие е красота.

 

На тази точица невидима на глобуса

да носиш истината се брои за грях.

Към изкуплението

пътищата много са

и да си тук, изглежда, е един от тях.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...