И тук тополите отдавна са изсечени.
Да бъдеш себе си е трудна свобода.
На недокосване
два бряга са обречени,
а сякаш на любов един човек с брада.
И тук неволите са думи неизречени.
Очакването се нарича самота.
Дори и кестените
тук не са за печене.
А чуждото нещастие е красота.
На тази точица невидима на глобуса
да носиш истината се брои за грях.
Към изкуплението
пътищата много са
и да си тук, изглежда, е един от тях.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
