30.03.2010 г., 8:58

Там

1.4K 1 7

И тук тополите отдавна са изсечени.

Да бъдеш себе си е трудна свобода.

На недокосване

два бряга са обречени,

а сякаш на любов един човек с брада.

 

И тук неволите са думи неизречени.

Очакването се нарича самота.

Дори и кестените

тук не са за печене.

А чуждото нещастие е красота.

 

На тази точица невидима на глобуса

да носиш истината се брои за грях.

Към изкуплението

пътищата много са

и да си тук, изглежда, е един от тях.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...