30.03.2010 г., 8:58

Там

1.4K 1 7

И тук тополите отдавна са изсечени.

Да бъдеш себе си е трудна свобода.

На недокосване

два бряга са обречени,

а сякаш на любов един човек с брада.

 

И тук неволите са думи неизречени.

Очакването се нарича самота.

Дори и кестените

тук не са за печене.

А чуждото нещастие е красота.

 

На тази точица невидима на глобуса

да носиш истината се брои за грях.

Към изкуплението

пътищата много са

и да си тук, изглежда, е един от тях.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...