На пръсти тихо се прокрадвам
по ръбчето на твоето съзнание.
Мълчиш… Дали те изненадвам?
Не, няма как да съм в изгнание!...
Изпълвам всичко, засиявам,
на мислите ти в вихъра танцувам,
отстъпвам леко и взривявам
сърцето ти... И знам, че те вълнувам!
Ти помниш пръстите в косите,
със нежност вплетени в къдрици,
смехът, витаещ там в очите –
онези, пълните с искрици… ...