Nov 13, 2017, 11:19 AM

Там ми е мястото

  Poetry
1.4K 21 39

 

На пръсти тихо се прокрадвам

по ръбчето на твоето съзнание.

Мълчиш… Дали те изненадвам?

Не, няма как да съм в изгнание!...

 

Изпълвам всичко, засиявам,

на мислите ти в вихъра танцувам,

отстъпвам леко и взривявам

сърцето ти... И знам, че те вълнувам!

 

Ти помниш пръстите в косите,

със нежност вплетени в къдрици,

смехът, витаещ там в очите –

онези, пълните с искрици…

 

Вървим смълчани в тишината…

Това ни стига, и за мен е ясно,

че в твоето сърце, в душата ти,

е моят дом... И там ми е и мястото!

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря от сърце, Лили!
  • Браво! Сърдечни поздрави, мила Веси! Обичам да те чета! Други думи са излишни!
  • Разбира се, че имам Иржи. Ще се постарая повече
  • Веси,имаш още да наваксваш по отношение на мен...
  • Иржи, благодаря ти за милите думи! Моля да ме извиниш за късния отговор, но в последно време натоварването ми дойде в повече и съм пропуснала да прочета по-рано коментарът ти.

    Мадлен, радвам се да те приветствам на страничката си! Благодаря ти от сърце!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...